НАШЕТО УЧИЛИЩЕ

54. СОУ "Св. Иван Рилски"

гр. София

          Св. Иван Рилски              

  ПОРТРЕТ НА МОЯ ПАТРОН

Щастливи сме, че винаги идва ден, в който осмисляме себе си, постъпките си, обкръжението си чрез делата на един свят човек , на един духовен отец като св. Иван Рилски. Личността му ни кара да попитаме: А нашият път? А моят? Какво носим в душата си, какво подхранва самочувствието ни? И се връщаме като наследници и нови българи към светлия образ на св. Иван Рилски, "чиито свети мощи с чудеса се славят до тоя ден още...." (Ив. Вазов, "Паисий")

Щастливи сме, че нашият патрон - светозарният, светлият, светият - ще си остане все така жив у нас, защото той е самата памет българска; защото е честта човешка, вярата неопетнена; бъдещето на Държавата на Духа.
Той е не само светецът, той е Човекът.

Трудно е да пребродиш вековете и да се върнеш в лето 876-о, когато според Народното му житие се ражда "преподобният". Праведно и боголюбиво дете от село Скрино, Софийско, и още по-праведен мъж, посветил се на уединение и съзерцание, за да изчисти плътта си и да възроди духа и светлината на човешкото прозрение.

Светият отец Иван - нашият прародител - който прие да е сам и да няма нищо със себе си, нищо освен една тояга! Пустинножителю, светило, зорнице, прекланяме се пред твоята чистота, възвисеност и божественост, защото ти си еманация на истинската и самата Духовност, в която можем да открием сила, опора, и вяра, да открием самите себе си.

"И отиде, и намери пещера, и влезе, където слънце не проникваше, нито вятър духаше.... И живееше, молейки бога ден и нощ , без да почива.... И остана в оная пещера светия отец Иван, без да излиза, три години и шест месеца.... И излезе..., та отиде в Рилската пустиня...."

Живот, изпълнен с доброта и благост, сякаш странен и неприложим днес, но в същото време будещ уважение и дълбока почит. Това е почитта към вътрешната човешка свобода; към чистотата и искреността на помислите и действията; към онези изконни български духовни пространства, които нямат своя аналог. Това е почитта към хармонията и съвършенството на Човека , чиято висша еманация е нашият патрон. Свети Иван Рилски е чудотворец и лечител, защото озарява с добродетелта и вътрешната си светлина; защото е нетленна дарбата му да обича и да дарява хората с мир, любов и живот.

Щастливи сме, че преподобният отец е нашият Свети Иван Рилски - патрон и водач, промислител и духовен път, пазител и гордост. Образът му съзидава у нас онази култура на духа, без която не можем да се наречем българи, без която не ще останем човеци.

Свети Иван Рилски - той е нашата памет в тревожния български век, вярата в порива на духовната искреност на младостта, смелостта да изградим днес една нова българска история, която да бъде част от общата хуманитарна теза, че ще дадем възможност на себе си и на другите в голямата Държава на Духа да

се изявят като личности и творци.